РЕКУЛТИВА̀ЦИЯ ж. Спец. Възстановяване на увреден или замърсен земен участък, нарушен при добив на полезни изкопаеми или друга стопанска дейност (напр. каменни кариери, мини, сметища), извършвано чрез дейности за облагородяване като заравняване на повърхността, залесяване и др., за да може отново да се обработва или обитава; рекултивиране. Извършва се рекултивация на повърхността на почвени пластове, нарушени при експлоатацията на мините и кариерите. ЛР, 1977, кн. 5, 8. Залесяването е част от проекта за рекултивация на нарушени терени от минната дейност в миналото. С, 2004, бр. 4231 [ea]. Канадците ще осигурят всички необходими средства за рекултивация на околната среда в района на разработваното находище. Д, 2008, бр. 59 [ea]. Към края на годината трябва да започне биологичната рекултивация на сметището. Кап., 2005, бр. 25 [ea].
— От рe- + лат. cultivo ‘обработвам’ прeз рус. рeкультивация.