РЕЛАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Относителен. В града [Солун] — в сравнение с останалите места в Македония — имаше една релативна свобода. П. Шатев, МПР, 47. Смисълът на едно действие е релативен, зависи от отправната точка на процеса на осмисляне. ДП, 2003, кн. 51 [ea]. Моралът на всекидневието е силно релативен, свързан е с модните за деня ценности. Е. Маринова, ЕБ [ea]. Знанието е релативно и исторически свързано с конкретни ценности и интереси. В. Петров, ОЕОС [ea].
◊ Релативна теория. Физ. Теория на относителността.
— От лат. relativus през фр. relatif или нем. relativ.