РЕЛЀЙЧИК1, мн. -ци, м. Техн. Енергетик, който извършва настройка, ремонт и поддръжка на релейните системи за защита.

РЕЛЀЙЧИК2, мн. -ци, м. Рад. Оператор на релейна станция, на ретранслатор; радиорелейчик. Ротният съвет препоръча да се организира вечер на релейчика във връзка с тактическото занятие. НА, 1964, бр. 4767, 1. Военна школа за телеграфисти и релейчици.


Източник: Речник на българския език (онлайн)