РЕЛЍКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до реликт, реликти; реликтов. Още от март се намирам под силното впечатление на своеобразните реликтни животни в архипелага Галапагос. Н. Боев, Г, 43. Консервативният в биологическо отношение силивряк .. има характерен реликтен ареал. ПН, 1932, кн. 1, 7. Богатството на местността с реликтни, ендемични и редки растения е известно на нашите ботаници твърде отдавна. М. Тошков и др., НР, 78.