РЀМА ж. Грам. Част от изречението, която представя новата съществена информация. При съобщителното, неутрално стилистично изречение редът на темата и ремата е в посока тема — рема. ГСБКЕ ІІІ, 1983 [ea]. Когато подлогът е рема, той се разполага в края на изречението или зад глагола, като придава частноинформативен характер на изречението.
— От гр. ῥῆμα през англ. rheme.