РЕМА̀РКА ж. 1. Литер. Пояснение на автора към текст на драматична творба, обикн. в скоби, съдържащо характеристика на обстановката, на външния вид на действащите лица, какви движения правят и др. Действието на пиесата се развива според ремарката на автора — „в малък български градец край Драгоманския проход“. Т. Генов, ДОД, 81. В ремарките е отбелязано: „Трепти тиха изплакана мелодия.“ Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 124. Според ремарката артистката трябва да побледнее. И наистина .. лицето на Будевска става бледо като слама. Ст. Грудев, АБ, 134.
2. Книж. Бележка, забележка, пояснение. Ръководителят му [на политическото движение] и неговите сътрудници .. трябва да поискат нова регистрация. Такава не може и няма да им се откаже. И последна ремарка. Мислите ми не са еретически, нито антимонархически. Дем., 2001, бр. 118 [ea].
— От фр. remarque през рус. ремарка.