РЕМЍЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ремик. Они зели кожата, па я изрезвали на ремиче. Изрезвали, изрезвали и с ремичето препречили от таа планина до таа планина. Нар. прик., СбНУ ХLІV, 513.
