РЀМЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ремък. То [момичето] се наведе неочаквано и почна да закопчава ремъчето на сандала си. Д. Димов, Т, 214. — Може ли да видя писмото? Лазар бръкна в пазвата си, извади джуздан от лъскава кафява кожа, с ремъче, което се навиваше два пъти. Д. Талев, ГЧ, 427.