РЕН1, мн. рѐнове, м. Диал. Тъга, мъка, яд. Ключове са у мома, / а мома ги не дава. / — Не дам, байчо, та не дам, / по [след] снощните ядове, по [след] вчерашни ренове. Че ме срешна, байчо ле, /в темно тесно сокаче, / .. / пръстите ми изтроши, / пръстене ми порони. Нар. пес., Д. Осинин, ДС [еа]. Брат си сестра водеше / преко равни дворове. / Дворове се нишаа / от момини срамове, / юнакови ренове. Нар. пес., СбНУКШ І 1968 [еа].
РЕН2, рѐнът, рѐна, мн. рѐнове, след числ. рѐна, м. Остар. Северен елен. Животното царство тука [в Гренландия] е твърде бедно и произвежда само бели мечки, ренове, лисици и някакви си зайци. С. Бобчев, ПОС (превод), 281. Обикновено застоений [уседналият] лапландец е сиромах стопанин на ренове (животно като рогач). П. Р. Славейков, СК, 69. Белите мечки, реновете .. живеят в северните и студените места. Ив. Богоров, КГ, 65-66.