РЕНЕСА̀НС, мн. няма, м. Обикн. като собст., членувано или със съгл. опред. 1. Преломен период в общественото и културното развитие на някои страни в Западна и Централна Европа (ХІV — ХVІІ в.), обусловен от възникването на капиталистически отношения в икономическия живот, свързан с разцвет на науките и изкуствата, както и на светския и хуманистичен характер на културата; Възраждане. Идеите на Ренесанса са продиктувани от икономическия напредък, довел до разкрепостяването на италианското, а малко по-късно и на почти цялото западноевропейско общество. Ив. Стоянов, ИБВ [еа]. През Ренесанса се обосновава идеята за самоценността на човека. Хуманистите се обръщат към вътрешния мир на човека, към неговото мислене и чувства. 3. Захариев, ГО [еа]. Италиански Ренесанс. Френски Ренесанс. Испански Ренесанс.
2. Архит. Архитектурен стил от този период, заменил готическия, който включва елементи от античната гръко-римска архитектура. Ренесансът е покорен от разровената антична красота. Неговите творци тълкуват формата, което донякъде я изпълва със съдържание. М. Абаджиев, Ф, 147.
3. Разш. Период на подем, на нов разцвет на някакво обществено явление, дейност и под. Спектакълът имаше любопитно решение .. Смея да твърдя, че актьорският състав беше в своя творчески ренесанс. Култ., 2006, бр. 18 [еа]. — Как си обяснявате този ренесанс на национализма през последните години? — Наистина има историческа потребност от национализма като идеология. Тема, 2006, бр. 7 [еа]. Ренесанс на ядрената енергетика.
— Фр. Renaissance.