РЀНТГЕН м. 1. Разг. Рентгенов апарат. Днес беше прегледал на рентгена в болницата много болни и се чувстваше страшно изморен. М. Грубешлиева, ПП, 161. Две счупени ребра отляво... и каверна... Видял ги на рентгена лекарят... Кр. Белев, РСК, 10. Съвсем ясен случай .. Рентгенът показва разширено, превърнало се в торба сърце. М. Радев, СР, 65.

2. Физ. Единица доза за рентгенови лъчи и гама-лъчение. Като мярка за измерване на силата на лъчението е възприета единицата рентген. Вл. Андреев, АЕ, 18.

— От нем. собств. — Друга (рядка) форма: р ь о̀ н т г е н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)