РЕНТИЀР м. Човек, който получава доходи от рента. Каза ми, че бил рентиер, имал акции от някакви оръжейни фабрики. Д. Спространов, С, 114. В оня слънчев октомврийски следобед той я бе отвел с файтон у хората, у които бе отседнал — заможни рентиери с голяма къща. Л. Станев, ПХ, 67. Момичето не беше лошо и бащата — самостоятелен рентиер, следователно партията беше добра, но Любомир не харесваше момата. П. Спасов, ХлХ, 155. Като поживее в средата на отбрани девойки — дъщери на рентиери, индустриалци и богати търговци, .. Лора ще се върне напълно подготвена за живота сред софийската аристокрация. М. Кремен, РЯ, 310.
— От фр. rentier.