РЕОСТА̀Т м. Електр. Уред за регулиране на напрежението или силата на тока в електрическа верига посредством плавно или стъпаловидно изменяне на електрическото съпротивление; регулиращо съпротивление. Когато напрежението се измени повече, отколкото е допустимо за консуматорите, то се регулира чрез реостата. М. Клисаров и др., НЕ [еа]. Завъртя лоста на реостата машинистът, изръмжа машината. Ч. Шинов, ПВ, 123.
— От гр. ῥέος ‘поток’ + στατός ‘стоящ’ през англ. rheostat.