РЕОТА̀Н м. 1. Електр. Проводник, направен от метална сплав от мед, никел, манган и понякога желязо, използван за жици за електрически нагреватели. Електросъпротивителният проводник е електрически проводник, изготвен от метална сплав с голямо електрическо съпротивление (.., реотан и др.). ЕнцТ [еа]. Жични съпротивления. Те се приготовляват от проводник с голямо специфично съпротивление като .. реотан, хром-никел и др. А. Атанасов и др., УР, 73.
2. Разш. Разг. Жица от такава сплав, използвана в готварски или отоплителни уреди. Реотанът на отоплителната инсталация бе в изправност. Ст. Волев, МС, 109. Дебелата Беба, .., започна да ме вика често да поправям ютията или да сменям реотана на електрическата ѝ печка. Ст. Стратиев, ПП, 89. Включих трите реотана на електрическата печка, която превръщаше килията ми за пет минути в баня. К. Топалов, Н [еа]. Реотанът на котлона бързо започна да се нажежава.
3. Разг. Жицата, заедно с пръчката, на която е закачена. И двата реотана на печката се счупиха.
◊ Албански реотан. Разг. Казва се за човек, който разбира, съобразява нещо по-бавно, със закъснение. Никого не искам да докачам, но ми идва наум един лаф, навремето често се търкаляше като пословица. Албански реотан, кажат за някого. За човек, дето късно се сеща, тутка се, бавно загрява. Д. Кирков, БГ [еа]. Бавно ми загрява реотанът. Разг. Разбирам, съобразявам нещо по-бавно, със закъснение. — Как каква? — се ядосва тя на неговата недосетливост. — Бавно ти загрява реотанът! Какво разследване ще се подеме! Бл. Димитрова, Лав. [еа].
— От гр. ῥέος ‘поток’ прeз фр. rhéotan.