РЕОТА̀НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от реотан. Бе снабдена [колата] с вътрешно осветление, а стените ѝ бяха пронизани с реотанова мрежа, което осигуряваше стайна температура и при най-свиреп мраз. Ст. Волев, МС, 65. Той включи реотановата електрическа печка и изчака малко, докато усети топлина. Г. Шарабов, ПГ (превод) [еа].