РЕОХО̀РД м. Електр. Уред във вид на опъната метална жица с движещ се по нея плъзгач, който служи за точно измерване на електрическо съпротивление, напрежение и др.

— От гр. ῥέος ‘поток’ + χορδἡ ‘струна’ през рус. реохорд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)