РЕПЕТЍТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до репетитор. Учителите се свързвали с учениците и вън от учебните занятия — уреждали се беседи, реферати, консултации по обучението, репетиторски курс за занимание на слаби ученици от техни другари и от учители. В. Рашева-Божинова, ВВБР, 162. Тя имаше репетиторски умения, за които другите преподаватели ѝ завиждаха.