РЕПРОДУКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Спец. Който е свързан с възпроизвеждане, спомняне на нещо научено, запомнено, съхранено в съзнанието. Преразказите са репродуктивни ученически текстове, които пълно или частично (но достоверно) пресъздават съдържателния план на текст. БЕЛ, 2001, кн. 5-6 [еа]. Ако репродуктивното мислене е стожер в традиционното образование, днес се изисква учениците да мислят задълбочено, да работят самостоятелно. УД, 2005, бр. 4 [еа].
2. Биол. Който се отнася до репродукция (в 5 знач.); размножителен. В млякото се съдържа лактобацил. Това е бактерията, която живее нормално в храносмилателния тракт и в репродуктивната система на жената и която унищожава инфекциите. Док., 2007, бр. 50 [еа]. Подходяща психотерапия може да възстанови функциите на репродуктивните органи. Нов., 2006, бр. 274 [еа]. Значителната емиграция на младото поколение в активна репродуктивна възраст е съществен фактор, който усложнява демографската ситуация в страната ни. Земя, 2008, бр. 130 [еа]. Репродуктивна способност. // Който се отнася до бременността и раждането на жени, женски животни. Репродуктивна ендокринология. Репродуктивна медицина. Репродуктивно здраве. Репродуктивно генно инженерство.