РЕПУ̀БЛИКА ж. 1. Полит. Форма на държавно управление, при която висшите органи на държавна власт се избират от народа или от общонационален представителен орган за определен срок. Където въпросът е за управлението на един народ, там е допустима разпрата дали монархия, анархия или република е по-добре. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 119. — Какво ще му мислим? Може и република да направим! Ст. Дичев, ЗС І, 159. България е република с парламентарно управление. Конст. 1991 [еа].
2. Полит. Държава с такава форма на управление. Те намираха широко гостоприемство при всички царе, с които дубровнишката република сключваше търговски договори. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 37. Федерална република. Президентска република. Парламентарна република. Народна република. ● В състава на собствени имена на държави с такава форма на управление. Чл. 166. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу. Конст. 1991 [еа]. Конституция на Република България. Република Полша. Република Кипър.
3. Истор. В периода 1922-1991 г. — самоуправляваща се национално-териториална част в състава на Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) е съставен от 15 съюзни републики. ЕнцТ [еа]. Бивши съветски републики. Автономна република.
— От лат. res publica ‘общeствeно дeло, държавно устройство’ прeз фр. république.