РЀПЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от репча се; зъбене. Кратичките и простички изповеди в тоя сборник ни разкриват без тупане по гърдите и без репчене колко труден е бил животът на родопчаните в миналото. СбБПГ [еа]. Това репчене е крайно необходимо, ако искаш да израснеш като самостоятелна личност. Св. Жеков, КК [еа].