РЀСАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от реша и от реша се; решене. Косата ѝ, .., свисти при ресане и дава сухи искри. Бл. Димитрова, Лав., 225. Привърши с ресането на меката си черна коса, хвърли последен поглед в огледалото, после към часовника и осъзна, че трябва да побърза. Ал. Ванчев, НО (превод) [еа]. Ресането [на кравите] трая кажи-речи цял дообед. Решеше ги по гърба, по корема, по шията. Ил. Волен, МДС, 185.