РЕСКРЍПТ м. 1. Полит. Писмо, заповед на държавен глава (обикн. обнародвани) до министър или друго високопоставено лице за възлагане на определена задача, изказване на благодарност, обявяване на награда и др. С царски рескрипт на генерал Вълков се запазваше и мястото му в действащата армия. Д. Казасов, ВП, 401. На 20 януари 1906 г. княз Фердинанд подписва специален рескрипт до военния министър, в който се нарежда да се построи черква във Военното училище. БВ, 2006, кн. 4 [еа]. Царят в рескрипта си, адресиран към дворянството, доказва, че социализмът е обхванал вече империята и призовава благонамерените граждани на бой против партията на разрушението. Рескриптът призовава дворянството да даде помощ на властта. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 483.
2. Истор. В древния Рим — писмен отговор на императора по отнесен до него въпрос, който има сила на закон.
— От лат. rescriptum ‘писмо от господаря’.