РЕСНА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е с ресни; реснист, ресист. Неочаквано едно овчарче, обгоряло от слънцето, с почернели колене, с ресната кърпа, омотана около къдравите му коси, щръкна върху един камък до разрушения дворец. Г. Куфов, АЗ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)