РЕСНЍЧКИ мн., ед. (рядко) реснѝчка ж. 1. Умал. от ресни. Невероятно женствена пола! Ясно изразени хоризонтални плисета от кожен плат партнират на вертикални реснички от шифон. Кеш, 2001, бр. 10 [еа].
2. Само мн. Биол. Малки, тънки израстъци на клетки от повърхността на някои вътрешни органи на човек или животно. Върху повърхността на бронхите работят епителиалните клетки. Едни от тях секретират храчки, други с микроскопични реснички изтласкват тези храчки заедно с полепналите по тях частици прах и бактерии извън белите дробове. Док., 2007, бр. 44 [еа]. Една цигара парализира за 30-40 минути ресничките на вътрешната повърхност на носа, които осигуряват защита от нежелани „пришълци“. С, 2004, бр. 3959 [еа].
3. Само мн. Биол. Малки, тънки израстъци на някои едноклетъчни организми, които им служат за придвижване. Някои от тях [бактериите] имат реснички, с които могат да се движат във влажна среда. Бтн V и VІ кл (превод), 162. Органелите са специализирани структури у едноклетъчните с различни функции: двигателни (реснички, камшичета), съкратителни, рецепторни, храносмилателни. ЕнцТ [еа].