РЕСПЕКТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Внушавам, вдъхвам респект и предизвиквам почтително отношение, държание към себе си. Наблюдавала съм как учениците реагират, когато в клас влезе мъж — неговото присъствие ги респектира, .., няма глезене. Хр. Домозетов, ОР, 124. Все така висок, слаб и сух, .., в своята генералска униформа, той беше твърде внушителен и респектираше дори Емил, с когото бяха почти всеки ден заедно. Ив. Мартинов, СНУ, 9. Въобще, той е много сърдечен човек, но за да разбереш това, трябва да го познаваш отблизо. Иначе е сдържан и сериозен, респектира и понякога дори потиска околните със сериозността си. К. Топалов, СТ, 125. Със смелостта си и с външния си вид Ангел респектирал всички. Н. Ферманджиев, РХ, 66. Респектирам със знанията си.
2. Ставам причина някой да изпитва респект, страхопочитание. Сложих си бялата престилка — и друг път съм забелязвала, че тя респектира. Н. Стефанова, ПД, 15. респектирам се страд. Пак ли е нямало „политическа воля“ да се респектират бандитите, крадците и мошениците? ПрС, 2009, кн. 9, 28.
РЕСПЕКТЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Изпълвам се с респект към някого или нещо. Отначало си въобразявах, че вие ще се респектирате от моето положение, от моите знания. В. Нешков, Н, 403.
— От фр. respecter.