РЕСТАВРА̀ТОР м. 1. Изк. Специалист по възстановяване на повредени художествени предмети, картини, стенописи, сгради и др. в първоначалния им вид. Успях да разбера от нея само, че са художници реставратори, обикалят манастирите и църквите из България, а през свободното си време правят дърворезби. К. Топалов, Н [еа]. По професия беше архитект реставратор. П. Вежинов, НБК 1981 [еа]. Някои багрила, употребявани за рисунките, луминесцират при облъчване с инфрачервени лъчи. Като се използуват различни лъчи, реставраторите проявяват избледнелите текстове. К, 1970, кн. 1, 37. Реставратори възстановили уникалната картина. Художник реставратор.
2. Полит. Човек, който се стреми да върне, да въстанови предишен, свален политически строй, династия и др. Приспособленците, реставраторите на стария режим скоро няма да видят мира. Дем., 2002, бр. 69 [еа].
— От лат. restaurator.