РЕСТАВРАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Изк. Който се отнася до реставрация (в 1 знач.); възстановителен. Десет години работих като консултант в реставрационните бригади. С. Северняк, ВСД, 28. След почти 15-годишни реставрационни работи гробницата е открита за посетители. С, 2005, бр. 4342 [еа]. От 1946 до 1961 г. художничката завежда реставрационно ателие за средновековно изкуство в Археологическия музей в София. Кеш, 2003, бр. 35 [еа].
2. Полит. Който се отнася до възстановяване на предишен, свален политически строй, династия и др.; реставраторски. С реставрационното си поведение социалистите постигат един основен ефект — засилват изолацията, в която отдавна се намират. Кеш, 2004, бр. 27 [еа]. Двамата президенти се обявиха против реставрационните тенденции в Съветската империя. Т. Пейков, ЗБР [еа].