РЕСТИТУ̀ЦИЯ ж. Юрид. Възстановяване, връщане на одържавено, национализирано имущество, имот на първоначалния му собственик; реституиране. След реституцията на горите част от новите собственици ще имат повече грижи около тях, отколкото полза. Сега, 1998, бр. 300 [еа]. Да се отложи реституцията на фабриките и приватизацията им за по-късен етап. Дем., 2001, бр. 85 [еа].
— От лат. restitutio.