РЕСЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. За дърво, храст, лоза — пускам реси. Едно дърво, мале ле, сред гора, / нито цвети, мале ле, нито реси. Нар. пес., БНТв ІІ [еа]. Бащино лозе обижда, / да види ресило ли е, / ресило, рожба родило. Нар. пес., СбНУ Х, 33.