РЕТО̀РИКА, мн. няма, ж. 1. Ораторско изкуство, възникнало в Древна Гърция, което развива способността чрез публична реч да се застъпва убедително определена гледна точка и по този начин да се оказва влияние върху мисленето, делата на други хора; красноречие, риторика.
2. Наука за ораторското изкуство, теория на красноречието; риторика. // Учебен предмет, в който се изучава тази наука, изкуство; риторика. Той се спря, каза си, че времето на младостта отдавна е минало и че седящият до него застарял мъж не е вече някогашният му професор по реторика, а най-висшият държавник на Гърция. Ст. Дичев, ЗС І, 279. — Не го познавам, изглежда е добър учител. И какво ти преподаваше? — Евангелието. Освен това реторика и латински. Й. Вълчев, СКН, 25-26.
3. Прен. Ефектност, външна красота и приповдигнатост на думи, изказване; риторика. Мила не е многословна, въпреки наличието на известна реторика в думите ѝ. Ст. Грудев, АБ, 83. Той отбелязва у Юго преувеличение, мелодраматизъм, реторика. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 152.
— От гр. ῥητορική.