РЕТОРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до реторика; риторически, реторичен, риторичен. Реторическото образование, през което е минал Хораций, е оказало също влиянието си върху лириката му. Б. Геров, БР, 1930-1931, кн. 3, 92. Всеки език има свои обрати, свои условни реторически фигури, свои усвоени изрази, които не могат да бъдат преведени на друг език със съответните думи. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 112.
◊ Реторическа фигура. Литер. Художествено средство, което се използва в ораторската или художествената реч, за да стане тя по-изразителна и по-емоционална, напр. анафора, антитеза, алитерация, инверсия, рима и др.; риторическа фигура. Нейният стих [на одата] е тържествен и внушителен, езикът ѝ е изпъстрен с множество реторически фигури и тропи, стилът е приповдигнат и величествен. Ал. Панов, ТЛ [еа].