РЕТОРЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на реторичен; риторичност. На първите репетиции режисьорът на пиесата с обикновени, лишени от всякаква реторичност думи ми набелязва генералните линии на образа. Т, 1954, кн. 2, 60.
