РЕТО̀РСИЯ ж. Юрид. 1. В международното право — противодействие, което една държава предприема към друга държава и нейните граждани, в отговор на извършени към нея ограничителни мерки чрез прилагане на аналогични действия (отказ от допускане на чужденци на своя територия, повишаване на митническите такси, ограничаване на търговските връзки и др.). За реторсия се смята отзоваване на посланик.
2. В наказателното право — непосредствено отвръщане на едно престъпно посегателство със същото. Когато съдът установи, че са налице основания за прилагане на реторсия и реши да я приложи, е длъжен, след като признае подсъдимия за виновен, да освободи и него, и пострадалия (обидения) от наказание. Мон., 2006, бр. 2585 [еа]. При реторсия (отвръщане на обидата с обида) съдът може да освободи и двамата или да ги накаже и двамата. Дем., 2001, бр. 60 [еа].
— От лат. retorsio.