РЕТО̀РТА ж. Хим. Лабораторен стъклен съд с кълбовидно тяло и дълго, извито встрани гърло, който се използва за химически опити, протичащи при силно нагряване. Ваканцията бе свършила. .. В колбите и ретортите на химическия кабинет отново закипяха чудните смеси. П. Вежинов, СО, 195. Доста широката стая беше пълна с шкафове и лавици, по които бяха наредени най-различни физически уреди: големи и малки везни, .., реторти и стъкленици. Д. Спространов, С, 203. Френският химик Лавоазие извършва системни опити със загряване на метали в херметически заварени реторти. В. Цокова, ОПВ, 22. По вътрешните стени на ретортата се отложило бяло вещество. К, 1962, кн. 4, 25. Клатушкаше стъкленицата, за да поддържа нужната температура, .. Скоро от тясното и извито гърло на ретортата се надигна пара. Ю. Стойнов, МЛ (превод) [еа].
— От лат. retortus ‘обърнат назад’.