РЕТРОГРА̀Д м. Книж. Назадничав човек, противник на напредъка. Каравелов разполага с богат арсенал от доводи или сарказми, за да сразява всички крепители на реакцията, .. той ще се опълчи с еднаква ненавист както против чорбаджиите ретрогради, така и против хората на перото, злоупотребили със своето слово. М. Арнаудов, БКД, 183. — Ще кажеш пак, че съм ретроград или кой знае още каква страшна дума, но все пак мене ме е яд и ми е обидно, като виждам това всестранно обедняване на дворянството. Г. Жечев, АК (превод) [еа].
— От лат. retrogradus ‘отстъпващ’ през рус. ретроград.