РЕТРОСПЀКЦИЯ ж. 1. Литер. Художествен похват, с който повествованието се връща назад към миналото на литературния герой, към предишни събития, които имат значение за изясняване на моменти от действието, постъпките на героите и др. Стаматов широко използува ретроспекцията в своите разкази. Неговите герои анализират себе си не само в определен момент: те се обясняват и с фактите на едно минало. М. Арнаудов, ЖТИ VІ [еа]. Нужно ли е още в 7. клас ученикът да знае що е анафора, оксиморон, ретардация, ретроспекция? БЕЛ, 2007, кн. 4 [еа]. Действието се развива в ретроспекция, представяйки живота на двойката в недалечното минало. Дем., 2002, бр. 93 [еа].
2. Разш. Връщане назад, към миналото, за да се направи преглед на събития, факти и др. Една юбилейна годишнина е време за ретроспекция, равносметка и търсене на нови перспективи в развитието. БЕЛ, 2005, кн. 6 [еа]. Краят на всяка календарна година е най-подходящ момент за ретроспекция на свършеното през нея.
— От фр. rétrospection.