РЕФЕРЀНТ м. 1. Книж. Длъжностно лице в институция, учреждение, отдел и др., което дава мнение или прави доклади по различни въпроси; съветник, консултант. Ще дойдат нови хора с големи познания и широк поглед. В министерството (не се съмнявах, че младият човек е референт в Министерството на културата) ще влязат такива хора. С. Северняк, ВСД, 110. — Приказваш като референт от министерството. Р. Сугарев, СС, 151. Референтът Спиридонов, който вече от десетина дни фактически заместваше главния референт в учрежденските дела, отиде в кабинета му, за да го запита за някаква загубена преписка. П. Вежинов, БГ [еа]. Изглежда в редовете на дописките е имало някакво изпускане, тъй като една сутрин бил извикан от референта за Югоизточна Европа в Министерството на пропагандата с искане да му предаде в немски превод дописка от еди-коя си дата. Б. Киряков, ХО, 83.
2. Езикозн. Обект, събитие от действителността, означени с езиков знак. Първото назоваване на референт в текста дава началото на дадена номинативна верига. БЕЛ, 2006, кн. 1 [еа]. Ако става дума за определени референти — географски обекти, исторически събития, определени лица и т. н., текстът трябва да ги опише и „посочи“. Ал. Панов, ТЛ [еа]. Малиновски смята, че при баяния, молитви, магии и пр. в семантичния триъгълник връзката между материалната форма на знака (символ) и обозначавания обект (референт) е пряка, а не опосредствана от понятието. БФ, 1993, кн. 5 [еа].
— От лат. referens, -entis ‘съобщаващ’ през англ. referent.