РЕФЛЕКСЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Книж. Който е свързан с рефлексия, размишление, самонаблюдение; рефлективен. В няколко рефлексивни стихотворения, той [П. Р. Славейков] се опитва да мине, последователно, от лична към метафизична мъка. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ [еа]. // Който е склонен към рефлексия, размишление, самонаблюдение; рефлективен. Младите хора стават по-рефлексивни, вглеждат се в себе си, в собствените си мисли, амбиции и предразсъдъци. БЕЛ, 2005, кн. 6 [еа]. Рефлексивен поет.
2. Физиол. Който се извършва по рефлекс, свързан е с рефлекс; несъзнателен, автоматичен, рефлексен, рефлективен, рефлекто̀рен.
3. Грам. Възвратен. Рефлексивна частица. Рефлексивни глаголи. Рефлексивни местоимения.
— От фр. réflexif.