РЕФЛЕКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Физиол. Който се отнася до рефлекс; рефлексен, рефлексивен, рефлекто̀рен. Някои животни са особено чувствителни към радиоактивните излъчвания. Чрез рефлективни движения те реагират на сравнително слабо облъчване, което човек не е в състояние да забележи. ВН, 1959, бр. 2559, 4.
2. Книж. Който се отнася до рефлексия; рефлексивен. Невъобразимо емоционален и страстен, в същото време тоя поет е дълбоко рефлективен, мисловен творец. Н. Иванов, ПБЗ [еа]. Далчев е самовглъбен и рефлективен. БЕЛ, 2005, кн. 5 [еа]. Рефлективен ум.
— От фр. réflectif.