РЕФОРМА̀ТОР м. Човек, който осъществява реформа; преобразовател, обновител. Най-много законопроекти представи Каравелов. Неговите мероприятия засягаха цялото финансово устройство на държавата. Той при това не се явяваше като смел реформатор. С. Радев, ССБ І, 206-207. Големият през миналия век турски реформатор Мидхат паша положи свръхчовешки усилия, за да спаси турската империя. П. Делирадев, В, 119. Теодосий е бил реформатор в църковната дисциплина и неговата деятелност е оставила следи в книжовността за дълго време. Д. Маринов, ИБЛ [еа]. Престанахме да вярваме в Европа, / смутихме се от всички реформатори. Ал. Вутимски, СНГ [еа].
— Лат. reformator.