РЕФОРМА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до реформатор, свойствен е на реформатор. Имаше реформаторска жилка у даскал Юрдана. .. направи се градина; ..; съгради се още едно училищно здание в двора; купиха се глобуси. Ив. Вазов, Съч. Х, 156.
2. Който се отнася до реформа, свързан е с реформа; реформен, реформационен. Той вижда явно скритите замисли в реформаторските усилия на турските управници. Ив. Унджиев, ВЛ, 232. Те [документите] са дело на човек, .., явно заразен от реформаторския дух в следреволюционна Франция. Т. Жечев, БВ, 65. Неофит започва реформаторската си училищна дейност с необходимите за нея учебни помагала. Тука от голямо, почти изключително значение са неговите „Взаимоучителни таблици“. М. Арнаудов, ЖТИ І [еа]. Реформаторска партия.