РЕФО̀РМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до реформа; реформаторски, реформационен. Много скоро обаче Селим ІІІ щял да претърпи не само разочарования, но и окончателен крах на своите реформени проекти. В. Мутафчиев, КВ, 305. Реформената дейност на княз Борис I, свързана с налагането на християнството и изграждането на автокефална българска архиепископия, довела до цялостни промени в живота на отделната личност, обществото и управлението на държавата. Т. Попнеделев и др., ИБ [еа]. Реформен акт.