РЕФОРМЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до реформист или до реформизъм. Още не е съвсем ясно дали четирите реформистки партии ще се обединят в блок на мнозинството. Кеш, 2004, бр. 2 [еа]. Представители на опозицията признават, че реформистки мерки като увеличаването на жените депутати са помогнали да се укрепят либералните ценности. Земя, 2008, бр. 164 [еа]. Неуспехът на правителството се дължеше не на факта, че то имаше коалиционен характер, а на невъзможността излъчените министри да формулират и отстоят реформистките си позиции. Дем., 2001, бр. 123 [еа]. Реформистки настроения. Реформистки действия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)