РЕФРЀН м. 1. Стих или стихове, които се повтарят след всеки куплет на песен; припев. Има една проста и наивна войнишка песен. Над ритмичния шум на стъпките и стремителните вълни на стройните колони бодро звучи рефренът: „От Дунав до Бяло море българска войска снове!“ Й. Йовков, Разк. ІІІ, 145. Към стиховете се пригуждат и постоянни ритмически части във вид на припеви или рефрени. Ал. Теодоров-Балан, БЛ [еа]. Те си тананикат и припяват рефрени от любими парчета.

2. Муз. Многократно повтаряща се тема в музикално произведение.

3. Прен. Дума, фраза, която се повтаря. — Да де, знам го вече рефрена ти: „Всяко нещо с времето си“. Б. Райнов, ЧВУ [еа]. Еуфорията изчезна. .. Този рефрен се повтаря почти във всички коментари. Дем., 2001, бр. 183 [еа].

— Фр. refrain.


Източник: Речник на българския език (онлайн)