РЕХАБИЛИТА̀ТОРКА ж. Мед. Жена рехабилитатор. Когато вкъщи дойде рехабилитаторката, облечена в бяла престилка и миришеща на болница, и протегна ръце към моя малък, беззащитен разсъблечен седеммесечен син, той започна да пищи неистово. Кап., 2007, бр. 50 [еа]. Скандалът гръмна, след като рехабилитаторката бе уволнена и реши да съди работодателите си. С, 2006, бр. 4777 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)