РЀХКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Рохкав. Той почувства, че лети във въздуха нейде долу, в черната пропаст. Със страшна сила се удари о нещо. Устата и очите му се напълниха с рехкава пръст. М. Молерова и др., КФ (превод) [еа]. Рехкав сняг.
2. Рехав. Цветовете му [на зюмбюла] са разположени в плътни или рехкави гроздовидни съцветия. Рехкава плетка.