РЕЦЕНЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя рецензия на художествено произведение, театрално представление, научен труд и др. Един русин .. като рецензираше повестта „Митрофан“, .., се възмущаваше против тая дързост на автора. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 199. Дали да не опитам да рецензирам някоя новоизлязла книга? РР, 1997, кн. 5 [еа]. Когато събрах ръкописа на първата си книжка със стихове и трепетно го занесох в единственото издателство, .., той попадна в ръцете на един човек, който минаваше за поет, беше на щат във въпросното издателство и рецензираше книгите на начинаещите. Е 2001, 1998, кн. 1-2 [еа]. В последните години от живота си ученият завърши своята авторска история на литературата през Българското възраждане, .., консултираше колеги, рецензираше хабилитационни и дисертационни трудове. Култ., 2003, бр. 20 [еа]. Всяка статия, която изпратите за публикуване в дадено специализирано списание, първо се оценява от главния му редактор (по правило светило в областта). Ако той прецени, че нещата звучат логично, избира двама или трима учени, които да прочетат и рецензират вашия труд. Кап., 2008, бр. 46 [еа]. рецензирам се страд. Някои от книгите на показаните автори се рецензираха даже във вестниците, а „Български преглед“, който е литературно списание и е длъжен да следи и дава отзив за литературните явления у нас, не обели зъб за тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 230.
— От нем. rezensieren.