РЕЦЕПТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Книж. Който е свързан с възприемане, рецепция (в 1 знач.).

2. Книж. Който се отнася до рецепция (в З знач.). Самите текстове дават ясни знаци за несъгласие с традиционния рецептивен модел. Лит., 2001, кн. 2 [еа]. Рецептивна естетика. Рецептивна нагласа.

3. Езиков. За дума, лексика — познат, разбираем, но неупотребяван в речта; пасивен. Рецептивна лексика. // Който се отнася до такава лексика. Рецептивен речник.


Източник: Речник на българския език (онлайн)