РЕЦЀПТОР м. Анат. Периферно, крайно образование на нервната система (свободно нервно окончание или специализирана клетка), което приема дразненията от външната или вътрешната среда на организма и ги превръща в нервни импулси, които се предават в централната нервна система. Човек може да установява присъствието или отсъствието на по-интензивни потоци от инфрачервени лъчи косвено чрез топлинните си рецептори, пръснати по повърхността на цялото му тяло. В. Врански, МВЛ, 28. Нормалното око разполага с три вида рецептори, чувствителни съответно към червената, синята и зелената светлина. СФ, 2003, кн. 1 [еа]. Той смята, че бозайниците, рибите, влечугите и птиците не предчувствуват, а усещат земетресенията много преди човека. Според него работата се състои в това, че те притежават рецептори, които възприемат и най-незначителните вибрации на въздуха, водата и земята. К, 1966, кн. 7, 15. Вкусови рецептори.
— Лат. receptor.