РЕЦЕПТУ̀РА ж. 1. Мед. Съвкупност от правила за предписване и приготвяне на лекарства. Той изследва лечебните свойства на много прости вещества и съединения, добива нови лекарства и опростява сложната рецептура. Б. Илиева, КХСН, 25.
2. Спец. Предписания за състава и начина на приготвяне на продукт в готварството, хранително-вкусовата промишленост и др. Рецептурите, използвани в общественото хранене, също подлежат на ревизия за редукция на солта. Леч., 2008, бр. 20 [еа]. В рецептурата на ястието влизат .. следните видове продукти. Н. Сотиров, СК, 27. За германския пазар произвеждаме конфитюр по техни рецептури. Кап., 2006, бр. 21 [еа]. Майсторите на вина и ракии спазват традиционни за района рецептури, доказали своите качества през годините. Нов., 2006, бр. 277 [еа].
— Лат. receptura.